Повече от две хиляди години вече, всяка година посрещаме Пасхата Христова и не се насища християнското сърце на радостта изпълваща го от това най-чудодейно събитие в човешката история! Въплътилият се от Духа, Син Божий, приел смъртта на кръста в човешки облик и страдание и възкръснал на третия ден, за да покаже на нас, човеците, че смъртта е победима, че смърт няма, нито за душата, нито за тялото! А духовната смърт, за която говорим понякога, е не повече от затъмняване на искрата Божия в някои от нас от закоравял егоизъм и страстослужение, но тя, искрата, е винаги там, и най-неочаквано блесва и у най-върлия грешник и го очиства за негова почуда и Божия прослава и мигновено настъпва преображение. Хиляди са примерите в историята на Църквата, започвайки от Савел, та до нашите дни.
            Първото свидетелство за нашето Богоподобие, не от пророка, а непосредствено, в „материята” на преходния свят, ни се даде от баналното в Римската империя разпятие и невероятното за всички времена и империи Възкресение! Защото Той дотолкова заобича човека, че изпрати Сина Си – на кръста... Няма как, прочее, да го подминем, няма как да го загърбим. Както и да заставаме, Той е винаги в лице, смирен и мълчалив, понесъл всичко, което ние не смеем да понесем, и затова и в съдбовните мигове на злото, дълбоко вътре в нас, „нещо” трепва... Частицата Му, която тъмнината не обзе и никога няма да обземе, и така до края... До второто Му идване...
 
            Най-малкото, което можем да направим на този ден, е да Му отдадем слава с богослужение.
 
            В Бачковския манастир, Пасхалната служба бе водена от Месемврийския епископ Яков, в съслужение с Игумена на манастира, архимандрит Самуил, братята на обителта и с молитвеното присъствие на православните християни, изпълнили манастирския двор.
 
            Христос воскресе!